Нетрадиционни решения за моята кариера - част 1

Управление на човешките ресурси и Маркетинг - открийте разликите

Наскоро колега изпадна в професионален Параграф 22, за който ще ви разкажа от негово име:

„С мисъл за здравето и благополучието на човешките ни ресурси, преди година сключихме договор за допълнително здравно осигуряване на всички служители. Тази придобивка се предоставяше за първи път в нашата фирма и като съвестни професионалисти, загрижени за най-доброто обслужване на вътрешния клиент (персонала), ние редовно проучвахме удовлетвореността му като събирахме обратна връзка чрез разнообразни канали. За съжаление, след няколко месеца негативната обратна връзка взе да надделява – идваха недоволни служители (някои от тях на ключови позиции – сами разбирате, че трябва да се отнасяме с особена загриженост към тяхното физическо и духовно равновесие) да разкажат поводите си за неудовлетвореност – лошо обслужване, неудобно местоположение на медицинските центрове, отказ да им се възстановят направени разходи, отказ да им се окаже услуга и др.под. Тези забележки бяха придружени и с подмятания от рода на „за какво ни е подобна придобивка”, „аз си ходя само при моя лекар” и т.н.

Всичко това логично ни доведе до решението да прекратим договора си със здравно-осигурителния фонд, който ни обслужваше до този момент. В условията на криза, решихме и да пренасочим отделяните за здраве до момента средства към други по-ценени от служителите придобивки. След което си казахме – нека пуснем една официална анкета, с която да проучим нагласите на хората и бъдещите им очаквания за подобна придобивка. Речено-сторено. Хората вече се бяха зарадвали на увеличените си придобивки от друг вид. Очаквахме след проучването да заявим – ето официалните резултати показват защо сме спрели доброволното здравно осигуряване. Да, ама не – убедително мнозинство от отговорилите заявиха, че това е една изключително важна и незаменима придобивка и, забележете, препоръчваха да работим с фонда, чийто договор бяхме прекратили току-що!!!”

Сега е време да припомним рекламата на известна безалкохолна напитка от преди време, в която озадачени родители се споглеждаха и се питаха „Къде сгрешихме?!”:

  • Има ли разминаване между това, което хората казват и това, което наистина мислят?
  • Има ли избирателна пропускливост на това, което хората споделят?
  • Има ли изкривяване на информацията при възприемането й от получателя?
  • Как и на база на каква информация да взимаме решения за позиционирането на даден продукт/услуга? Как да информираме потребителите?
  • Кога и как да правим проучвания?
  • Кога се изказват доволните и кога недоволните потребители?

Откривате ли разлика между въпросите, които си задаваме при дейности от областта на маркетинга и тези при управление на човешките ресурси?