Посветили сме се на мисията да помагаме на хората да правят точни преценки при избора си на професия, работа и работодател. Времената се промениха и работещите много повече се радват на лукса да избират бъдещия си работодател, докато компаниите се състезават да спечелят вниманието и сърцата на наемните работници.
Сблъсквали сме се многократно със ситуации, в които служители изнудват работодателите си, че ще напуснат и при най-малкото им неудовлетворение (породено обикновено от факта, че ръководителите им търсят резултати и/или трудова дисциплина), знаейки, че са „незаменими“ в настоящата трудна за бизнеса ситуация на пазара на труда. Или тровят с негативизъм атмосферата в компанията, а ръководството ги търпи от страх, че ако те си тръгнат, няма да намерят друг, който да носи необходимите им компетенции – въпреки риска, че тогава всички останали служители се демотивират и са готови да напуснат.
В последните месеци участвахме в проучвания на мнението на служителите на няколко компании от реалния бизнес от различни сектори и с различна големина на бизнеса. Въпросните компании се стремят да бъдат отлични работодатели и затова се интересуват какво харесват хората им и какво още биха искали да открият в работата си при тях. Попаднахме на няколко интересни тенденции (без претенции за представителност), които бихме желали да споделим с вас, защото вярваме, че могат да се превърнат в храна за ползотворен размисъл.
Парите ли са всичко?
Няма да изненадаме никого, ако кажем, че възнаграждението е сред водещите теми в трудовите отношения – в крайна сметка работим за пари; а парите е добре известно, че на никого не стигат. Любопитно е, че средно всеки втори от анкетираните във всички проучвани от нас компании твърди, че би сменил настоящия си работодател само за по-висока заплата, независимо от характера на бъдещата работа.
Делът на склонните на промяна само заради заплата, обаче, пада до под една трета при служителите с над 5 години стаж в компанията.
Една от причините за това е, че човек променя работата си докато попадне на „своето“ място.
Съществува и специфична група „търсачи на материални ползи“, които са превърнали смяната на работа заради пари в начин на живот, а именно те не се задържат за повече от година-две на едно и също място.
В същото време, между 95% и 98% от анкетираните твърдят, че имат желание и вярват, че в работата си дават повече отколкото се изисква от тях.
Това, което кара хората да полагат усилия в работата си, в преобладаващата част от случаите (особено при служителите със стаж в компанията над 5 години) няма нищо общо с различни бонусни схеми или други традиционни стимули.
Посочените в свободен текст вътрешни мотиватори за добра работа са:
- възпитание
- чувство за отговорност
- удовлетворение от добре свършената работа
- професионализъм
- „просто съм съвестен работник“
Добрите работодатели правят всичко възможно
Разумните компании правят и ще правят всичко възможно да бъдат предпочитан работодател:
- чрез условията на труд и средата, които предлагат
- чрез покриване на основните нужди на работещите (включително възнаграждение, което дава възможност за спокоен и достоен живот)
- чрез възможностите за развитие и изява
- чрез ценностите си и каузите, които защитават и т.н.
И така, в предвид споделените по-горе резултати от проучвания, дали можем да направим извода, че постигайки статуса на предпочитан работодател, компаниите от своя страна ще бъдат по-взискателни към своите работници?
Дали ще търсят, наемат и задържат само хора, които носят в себе си тези вродени или възпитани качества като отговорност и вътрешна потребност за добре свършена работа?
Дали, ако ние като работещи разчитаме на широко оповестяваната „липса на кадри“ да притискаме своя работодател за допълнителни облаги без да даваме нищо насреща, това няма да ни изиграе лоша шега?
Ако сме те накарали да се замислиш – последвай нашата Фейсбук страница или се абонирай за месечния ни бюлетин, за да научаваш с кои работодатели сме се запознали отблизо и можем спокойно да твърдим, че са отговорни към хората си и следват пътя на най-добрите.
